Археологически музей “Велики Преслав”

Гроб на знатна преславска дама от ХІІІ в.

Радостина Георгиева, АМ „Велики Преслав”

През май 2006 год. при редовни археологически разкопки в югозападната част на Дворцовия център на Преслав беше разкрит християнски некропол, покриващ почти целия изследван терен*. В северния сектор на проучваната сграда със сложен план се попадна на гробно съоръжение, в което са положени два индивида(обр.1). Интерес предизвиква открития гробен инвентар в един от гробовете.

Обр.1 Ситуация на гробовете

Гроб № 151. Разположен на западната граница на кв. 941/21, дълбочина 1,40 м. Скелетът, вероятно на момиче или млада жена, е с дължина 1,70 м, ориентиран запад–изток. Костите са силно изтлели и с шуплеста повърхност; липсват по – голяма част от ребрата; не се откри и дясно ходило. Приложен е християнски погребален обичай, като ръцете са една върху друга високо на гърдите. Покойната е била положена в дървен ковчег, от който се откриха шест железни гвоздея с по – особени горни краища, оформени и завити като куки, заместващи традиционните главички. Гробната яма е очертана с четири от север и три от юг камъка, вероятно извадени от основите на сградата, върху които е вкопана.
При разчистването на скелета се разкриха тазови и бедрени кости на друг индивид – гроб №152. Двата скелета не са в обща яма, но независимо от това между тях няма слой, който да ги разделя, т.е. покойникът от гроб №151 е положен направо върху заварения по – късен скелет. Затова е трудно да се прецени дали забитите на ребро камъни от север и юг не са от укрепването на по – късния гроб №152.

Гроб № 152. кв. 941/21 на дълбочина 1,50м. Погребан е млад индивид. Черепът е обърнат леко на дясно, костите са силно разрушени. Приложен е християнски погребален обичай като лявата ръка е положена върху гърдите, а дясната в областта на корема.Особеното при този гроб е богатият инвентар, с който е погребана покойната. Според откритите накити може да се допусне, че тя е имала несъмнено знатен произход и заможно социално положение.

Text Box: Обр. 2          Наушници. При разкриване на скелета в областта между дясното рамо и долната челюст се откриха две златни обеци – наушници (обр.2). Свлекли се под въздействието на слягането на пръстта, вероятно първоначално те са били от двете страни на черепа, обеците са еднакви като разликата между тях е незначителна. Първият наушник представлява незатворена халка, с леко елипсовидна форма и диаметър 2,3см. Изработена от плътна тел със сечение 0,19см. На нея е нанизана висулка, състояща се от две кухи конусовидни половинки с диаметър в основата 1,1см. Конусите са свързани в средата посредством припоени златни усукани филигранни нишки. С отделна нишка, минаваща по средата са монтирани на интервали четири спираловидни намотки /тръбички/ за окачване на допълнителна украса. Биконичното тяло е украсено при върховете на конусите с венчета от усукана тел. От двете страни на висулката е намотана спираловидна усукана тел, ограничаваща движенията й по кръжилото. Накитът се откри в добро състояние като единствено левият конус е леко деформиран, а намотките са силно загладени.
         Вторият наушник включва също незатворена халка, но с кръгла форма и диаметър 2,6см. Халката е изработена от тел с дебелина 0,15см. Свързването на конусите е чрез припоена златна тел по ръбовете им. Диаметърът на конусите при основа е 1см, а при върха - 0,3см. С отделна златна тел също са монтирани спираловидни намотки за допълнителна украса.
         Интересното при тези обеци е използването на допълнителен златен лист за придаване на желаната форма. По тялото на конусите ясно личат местата на слепване на допълнителния материал. При върховете отворите на конусите са разширени и висулката свободно се движи по халката. Ограничителните венчета и усуканата спираловидно тел между тях са останали при единия връх прикрепени към конуса , а при другия – неподвижно към кръжилото. При този наушник халката е заострена при късата си част.
         При двете обеци - наушници се наблюдават известни отлики. Първата е в диаметъра на халката – 2,3 и 2,6см. Втората по–съществена разлика е в състава на използвания материал – при наушник 2 е използвана сплав, в която несъмнено има известно количество мед, която придава и по – червения цвят на златото. Особено важно е наличието и при двата екземпляра на една съвсем малка дупчица при отвора за благоуханията с които са били пълнени конусите/сферите.
         Двата накита са добре запазени и правят впечатление с изящната си изработка. Според формата на прикачената биконична висулка те могат да се отнесат към тип ІV, подтип 7Б по класификацията на Т.Михайлова, която ги поставя в широки хронологични граници от XІ до XІV в.[ Михайлова,Т., 1993,199].
         Идентична обеца – наушник с биконична висулка, филигранни нишки по съединителния ръб и намотки за окачване на допълнителна украса е открита в гроб №33 от некропола при Ловеч, като разликата с разглежданите накити е използваният материал – сребро със следи от позлата [Георгиева, С. 1955, 542, обр. 39/1]. Подобни накити, но с по – обогатена декорация и различен материал се откриват в некрополите и по – големите градски центрове на Средновековна България – Преслав и околностите му; Шуменската крепост; Сливенската крепост; с. Осеново, Варненско[Павлова,В.2005,8]; с. Злати войвода, Сливенско[Радева, М. 2003,31]; село Стражата, Плевенско; Янтренския некропол [Бъчваров,Ив.1993,31,обр.20]; Калиакра [Джингов, Г.,1980] и други крепости от времето на Втората българска държава. При тях биконичното тяло е обогатено с гранулирани ивици, тръгващи от върха към основата на запоените конуси. С по – опростена декорация са накитите със същата форма на висулката и украса на съединителния ръб съхранявани във фондовете на АМ “Велики Преслав”, РИМ – Шумен, Варненския археологически музей и др. Вариациите при изработката и декорацията на този тип обеци – наушници от периода ХІ – ХІVв. са израз на социалните възможности и различните модни тенденции в Средновековна България.
Text Box: Обр. 3          Пръстен. На фалангата на безименния пръст на лявата ръка на място се откри сребърен пръстен с камък и богата декорация(обр.3). Той се състои от халка и щит, изработени поотделно. Халката е лята, с плоска външна част, през която по цялата дължина минава врязана ивица; незатворен, разширяващ се профил на мястото, където по – късно е запоена към щита с правоъгълна форма. Външният диаметър на халката е 2см, а вътрешния – 1,8см.
Text Box:          Щитът, с размери 1,8х1см, е изработено от две части. Основният правоъгълник е прорязан от втори, по – малък, образувайки касета, чиято рамка е релефно издадена навън. В нея върху червена паста е монтиран бял, безцветен камък с правоъгълна форма и заоблени външни страни ( размери 0,6 х 0,8см). Камъкът е закрепено към вътрешния правоъгълник чрез четири разположени на кръст пластинки. Пространството между него и външните контури на щита е декорирано с фини гранули подредени по две в ъглите и по протежение на задържащите пластинки. С по – малки, гроздовидно наредени гранули са украсени двете страни на щита, свързвайки го с халката.
Text Box: Обр.4          Пръстени с аналогична гранулирана украса около гнездото за камък в некрополите при Перник, Преслав и Ловеч. В повечето случаи те също са сребърни, камъкът е ограден с гранули, разликата е във формата на щитчето, респ. камъка. При ловешките накити гранулацията е от множество едри и по – дребни зрънца, наредени плътно около елипсовиден или кръгъл камък [Георгиева,С.1955, 545, обр.40/9 ], докато пернишките пръстени са с широка халка, по която са монтирани едри гранули, а около гнездото – по-ситни подредени в един ред [ Чангова,Й. 1992,129, 122/15]. Този тип украса – съчетание на гранулация и камък, е широко разпространена и в следстоличен Преслав и околните селища (във фондовете на музея се съхраняват непубликувани материали, с коитомогат да се направят паралели), но намира аналогии с пръстени, произхождащи от Враца, Text Box: Обр.5 Търново и други градски центрове от периода ХІІ – ХІVв.
         Игли и златовезана тъкан. При разкриване черепа на покойната от гроб №152 се откриха пет игли за коса със сферична горна част (диаметър 0,8 см.) и дължина 5см(обр.4). Две от тях са изработени от сребро, две от мед с позлата и една остана с неопределен материал, тъй като към нея е запазен голям фрагмент от тъкан, което затрудни почистването й. Части от тъкан и лесно рушими отделни нишки се откриха в целия насип на ямата, но по – голяма концентрация на златотъкани нишки се установи в областта на черепа, корема и ниско долу при стъпалищните кости(обр.5). Този факт води до заключението, че покойната от гроб № 152 е била погребана с дълга рокля, гарнирана със златотъкани ивици около врата, кръста и ръба, стигащ до глезените. На главата си вероятно е имала покривало от сърмена тъкан, закрепено към косите посредством петте игли. Може да се допусне също, че е използван погребален покров при полагане на покойницата.
         Основавайки се на откритите накити, тяхната изработка според модните тенденции от този период, както и общата датировка на некропола в югозападния сектор на Дворцовия център в Преслав, може да се каже, че гроб № 152 е един от най – богатите на инвентар гробове, каквото е без съмнение и социалното положение на погребаната през ХІІ – ХІІІ в.

Бъчваров 1993:         Ив. Бъчваров Янтренски некропол., В. Търново, 1993, с. 31, обр. 20;
Георгиева – Пешева С. Георгиева, В. Пешева Средновековен български некропол
1955                              край град Ловеч и накитите намерени в него. – В: ИАИ, ХХ, 1955, с. 542, обр.39/1;
Джингов 1980:           Г. Джингов Средновековна Калиакра. – МПК, 6, 1980, с. 20.
Михайлова 1993:        Т. Михайлова Обеци и наушници от Велики Преслав (края на Х – ХІVв.). В: Преслав, т.4,1993, с. 199 и сл.;
Павлова 2005:             В. Павлова Средновековни накити от ХІІ – ХІVв.,Варна, 2005, с. 8;
Радева 2003:                М. Радева Средновековни накити от Сливенско. – В: ИМЮИБ, ХХ, 2003, с.31 и сл.;
Чангова 1992:             Й. Чангова Крепостта Перник VІІІ – ХІV в. – В: Перник, т.ІІІ, София, 1992, с.129, обр. 122/15.

Нови находки на белоглинената рисувана керамика от Велики Преслав

(Кремена Стоева – АМ „ Велики Преслав”)

В настоящия материал са представени двe декоративни белоглинени плочки – находки от последните няколко археологически сезона във Велики Преслав.

Фрагментите от първата плочка се откриха в черквата в местността Манастирчето, където бе разкрит малък манастир (скит) от Х век. Плочката е с форма, близка до квадратната, със страна 6.3 до 6.5см и деб. 0.3см (обр. 1, 2). Формувана е от добре пречистена бяла глина с незначителни примеси на ситен пясък и слюда. След опалването глината е добила равномерен бледо-кремав цвят. Въпреки липсващите фрагменти, върху лицето добре се различава мотивът „разцъфнал кръст”. Раменaтa се разширяват към краищата, украсeни са с плътни и надебелени в окончанията линии, които са обиколени от „перлен низ”. Разцъфтяването на кръста е предадено с двойка срещуположни полупалмети, които се развиват от долното рамо (ствола на кръста) и три пъпки, с които завършват поне три от раменaтa. Контурите са изтеглени с черна боя, а за основен тон е послужил естественият цвят на глината. Растителните орнаменти са оцветени с жълто-кафява и светлозелена глазура (от последната се забелязват слаби следи при едно от листата на палметата). Прави впечатление, че рисунъкът е направен с известна небрежност - кръстът е леко наклонен наляво, а палметите са несиметрични (лявата стои по-високо от дясната). Обратната страна на плочката е гладка, без следи от зебло.

До този момент са известни още две плочки с мотива „разцъфнал кръст”. Едната е открита в манастира, а другата - при пещите за рисувана керамика в местността Патлейна (Миятев 1936, 27, обр. 28, 29, № 25; Тотев 1993, обр.78). Иконографията на кръста върху първата плочка стои много близодо изобржението от Манастирчето. Разликите се свеждат до някои детайли при растителните орнаменти и в използваните глазури: при плочката от Патлейна кръстът е оцветен в синьо, листата на палметите са зелени и сини, а излизашите от раменaтa на кръста пъпки – охраво-жълти (Миятев, 1936, 29, табл. ХХVІІ,2). Втората плочка представя друг вариант на мотива, при който кръстът е двойно пресечен и върху пиедестал от три стъпала, a в междурамията е изписана формулата IC XC NIKA (Тотев 1993, обр. 78).

Трета плочка с разцъфнал кръст установихме сред керамичния материал от Кръглата църква във фонда на Преславския музей (обр. 3). Доколкото може да се съди по запазения фрагмент, плочката е близък паралел на тази от м. Манастирчето: кръстът е украсен по същия начин, а от ъглите на рамената му излизат пъпки. По запазеното горно рамо и встрани от него личат следи от синя глазура, с какватo е оцветен и кръстът върху плочката от Патлейнския манастир. Обратната страна е гладка, без следи от тъкан.

Разцъфнал кръст срещаме и при други паметници на декоративното и приложното изкуство от Велики Преслав. Като най-близки паралели ще посочим кръстовете с напъпили рамена и палмети върху мраморна плоча и капител от Дворцовия манастир, както и една фрагментирана мраморна плоча с гнезда за инкрустации от експозицията на Преславския музей (Шкорпил 1927, 219, табл.ХLVІ,обр. 9; Тотев 1998, табл.XL,1). Трактовката на растителния орнамент както при рисуваните, така и при релефните кръстове напомня за един друг мотив от репертоара на преславските майстори керамици и каменоделци: обърнатите една срещу друга акантотови полупалмети, които фланкират централна фигура. Този мотив виждаме в украсата на белоглинен съд и корниз от Патлейна, правоъгълна плочка от Кръглата църква, варовиков капител и мраморни плочи от Двореца и черкви във Вътршния град на Преслав (Миятев 1936, обр. 29, 41, 65, 72-74; Мавродинов 1959, 205-206, обр.226; Овчаров 1985, 155-156, обр. 46-47 )

Обр. 1

Обр. 2 Възстановка върху оригинала

Обр. 3

Посочените примери илюстрират взаимното влияние между различните приложни изкуства в старата столица. Ефектът на пластичния контур при паметниците на рисуваната керамика е постигнат чрез възможностите на полихромния рисунък (Миятев 1936, с. 94). При плочката от Манастирчето за тази цел са използвани жълто-кафява и светлозелена глазура, с които са били оцветени листата на палметите.

В изследванията си за Преславската керамика Кр. Миятев и Т. Тотев отбелязват, че разцъфналите кръстове от Преслав имат подчертано сходство с цъфтящите кръстове във Византия от IX-XI век. Като най-близки паралели са посочени миниатюра в Cod. Par. Gr. 510 от IX век, мраморна плоча от IX-X век в Kaiser Friedrich Museum, мраморна плоча от фиала в Атонската Лавра от XI век и релефните кръстове по стените на Атинската Панагия Горгопико (Миятев 1936, 101, бел.2; Тотев 1995, 19). Към тези примери ще добавим също кръстовете с палмети по византийски ставротеки от края на Х-началото на ХI век, които се пазят в библиотеката Сан Марко във Венеция, Ермитажа и катедралата на гр. Монополи в Италия (Katsarelias 1997, p. 79-80, cat.№ 37, 38, p.163, cat. №110). Сходно третиране на растителния орнамент виждаме и върху пиластър от църквата Св. Богородица Панахрантос в Константинопол от Х век (Talbot Rice 1950, p.78,fig.3).

Както бе споменато по-горе, фрагментите от плочката се намериха в манастирската черква при входа от притвора към наоса, над слой покривна керамика с дебелина около 0.50м. На същото ниво се откриха още: многобройни късове мазилка, камъни от разрушените зидове и фрагменти от прозоречно стъкло. Някои късове мазилка са с дъговиден ръб, други шест фрагмента пазят следи от боя със зелен, кафяв и черен цвят.

Структурата на пластовете, бедният инвентар в черквата и двете сгради, както и липсата на следи от пожар или друго бедствие показват, че след изоставянето му, манастирът се е разрушавал постепенно, под въздействието на природните условия. Тези обстоятелства, както и липсата на елементи от стенна украса другаде в черквата ни карат да смятаме, че местонамирането на плочката е близко до нейната първоначална позиция в украсата на действащия храм. Откритите в насипа находки ни дават основание да допуснем, че плочката с разцъфнал кръст, фланкирана от фрески с геометрични или растителни (?) мотиви, е украсявала оформения над вратата свод, където както изглежда, е бил вместен и един прозорец. Като се имат предвид малките размери на плочката и липсата на следи от хоросан или друга спойка по обратната й страна струва ни се, че е възможно тя да е била закрепена върху дървената врата на храма, в издълбано за целта квадратно легло. В наличния досега материал от Преслав никъде не се виждат следи от хоросан или друго свързващо вещество. Относно плочките за инкрустация Кр. Миятев счита, че са били закрепвани с глина, тъй като под откритите in situ сегменти не е откривано нищо друго освен пръст (Миятев 1936, 44-45).

Известно е, че „разцъфналият кръст” се появява за първи път в украсата на раннохристиянските гробници (Миятев 1925, 16-19; Pazaras 1997, 37-38). Той е много популярен мотив през ранно-византийската епоха, по време и след иконоборческия период (Pazaras 1997, 37-38; Вълева 1996, 52; Talbot-Rice, 68). Неговото значение като „ново дърво на живота” и символ на победата над смъртта и Възкресението е утвърдено още в ранната християнска екзегетика (Вълева, с. 52). В този смисъл, разцъфналият кръст върху плочката от църквата в м. Манастирчето е напомнял на прекрачващия прага на Божия дом, че кръстното дърво дарява живот и спасение на душата. Тук ще припомним и тезата на Г. Мийе, според който кръстовете изписани около вратите, прозорците, арките и сводовете отклоняват злите сили (Вълева 1996, 52). В подкрепа на това твърдение е още една находка от същата черква – изображение на равнораменен кръст, врязан по мазилката на южната фасада, в близост до прозореца на наоса.

Втората белоглинена плочка е открита в пласта с деструкции върху пода на северното последно помещение на верижната сграда, ограждала от изток Патриаршеския комплекс. Тя е с листовидна форма и размери: дължина – 4.75см, ширина – 3.5см и дебелина – 0.3см (обр. 4, 5). Формувана е от добре пречистена глина, с незначителен примес на ситен пясък и слюда, добила след изпичането бледо-кремав цвят. Страничнят ръб е косо отрязан, върху обратната страна личат следи от повърхността (вероятно дървена табла), върху която е била формувана плочката. Лицевата страна е украсена с мотива пауново перо: в центъра е разположено окото, състоящо се от ствол и окръглена главичка; от тясната част на плочката към широката излизат радиални линии. Контурите са изтеглени с черна боя, за оцветяването са използвани тревнозелена, охравожълта и зелено-кафява глазура. Между централната сърцевидна част и кръгчето на окото са запазени следи от боя с тъмно-червен цвят.

Малките размери и листовидната форма определят предназначението на плочката като детайл за инкрустиране върху мрамор, дърво или друг материал. Със същата форма, но с по-големи размери, е известна една плочка от Кръглата църква без украса и с изписана на гърба буква З. Кр. Миятев отбелязва, че тя съответства на вдълбаните легла по 2 фрагмента от мраморни корнизи, които също са открити в Кръглата църква (Миятев 1932, 146, обр.253.8-№267, 94-95, № 145,146). Откритите досега сегменти за инкрустация са с едноцветно покритие (най-често плътна кафява или зелена глазура) или имат естествения цвят на опалената глина (Тотев 1995, с. 21), тъй като в повечето случаи представляват незавършена продукция на работилниците за рисувана керамика. Със своето полихромно покритие листовидната плочка с пауново перо от Дворцовия център на Велики Преслав няма аналог сред открития досега материал.

Обр. 4

Обр. 5 Възстановка

Мотивът „пауново перо” е един от най-популярните в украсата на рисуваната керамика от Преслав. Той е често срещан както при декоративните облицовъчни плочки, така и при трапезните съдове. Някои изследователи го считат за типично цариградски мотив (Акрабова-Жандова 1977, бел. 22). В почти същия вид, както при разглеждания детайл за инкрустация, го виждаме върху квадратни облицовъчни плочки със страна 4.5см от Кръглата църква (Миятев 1936, обр. 16). Разликата е единствено в пропорциите (продиктувана от формите на плочките) и в използваните глазури. От Кръглата църква са и няколко фрагмента от по-големи плочки с „паунови пера”, които според Кр. Миятев са части от крилете на ангели, изобразени в монументален вид, подобно на известната икона на Св. Теодор (Миятев 1936, 11-12, обр.1).

Самостоятелно или в съчетание с други мотиви, пауновото перо участва и в украсата на трапезни съдове. Често се среща във вариант с ромбовидна форма на перото (Акрабова-Жандова 1977, 75, обр. 1.1, 19.2, 24.1-3). В съчетание с мотива шахмат два реда паунови пера образуват многолистна розета върху дъното на едно блюдо от Дворцовия манастир (Тотев 1994, обр. 1б). Друга разновидност на мотива, когато перото и окото, от което излизат радиални лъчи имат полукръгла форма, виждаме върху стените на съд с форма на патица, върху чието дъно е представен паун (Тотев 1994, обр. 2а). В този вариант мотивът се среща и върху други съдове с различна форма (Акрабова-Жандова 1977, обр.25,26). Представено по този начин, „пауновото перо” има известна близост с мотива „ангелско крило”, който се среща при ограничен брой находки (Тотев 1995, 20).

В християнското изкуство паунът символизира безсмъртието на душата и Възкресението (Цончева 1971, 238; Купър 1993, 156-157). „Стоте очи” на пауновата опашка отразяват идеята за всевиждащата църква (Ferguson 1989, 23), а пауновото перо е сред атрибутите на Св. Варвара – една от най-почитаните в Преслав светици (Ferguson 1989, 107; Купър 1993, 157; Иванова-Мавродинова 1955, 90 и сл.).

Разглежданата в насоящия материал плочка с „пауново перо”, най-вероятно представлява част от украсата на мраморен или друг архитектурен детайл с вдълбани легла за инкрустация. Като се има предвид, че мотивът „пауново перо” вероятно е запълвал крилете на архангели (или ангели) в монументални керамични изображения (Миятев 1936, 12), можем да допуснем, че плочката от Дворцовия център, заедно с други керамични сегменти, е била инкрустирана в монументална икона направена от дърво или друг материал.

Представените две белоглинени рисувани плочки обогатяват представите ни за декоративните форми и мотиви, използвани от преславските керамици.Този нов материал предлага и един неизвестен досега елемент, като използването на полихромен рисънък при керамичните сегменти за инкрустация.

Акрабова-Жандова 1977: Ив. Акрабова-Жандова. Преславската рисувана трапезна керамика. – сб. Преслав, т. 2, 1977.
Атанасов 1991: Г. Атанасов. Средновековни църковни кръстове от Южна Добруджа. – ИНМВ, 27 (42), 1991.
Вълева 1996: Ю. Вълева. Кръстът – сотирологичен символ. – Проблеми на изкуството, 2 , 1996.
Иванова-Мавродинова 1955: В. Иванова-Мавродинова. Надписът на Мостич и Преславският епиграфски материал. – Надписът на чъргубиля Мостич. София, 1955.
Купър 1993: Дж. Купър. Илюстрована енциклопедия на традиционните символи.
Мавродинов 1959: Н. Мавродинов. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. София, 1959.
Миятев 1925: Кр. Миятев. Декоративната живопис на Софийския некропол. София, 1925.
Миятев 1932: Кр. Миятев. Кръглата църква в Преслав. София 1932.
Миятев 1936: Кр. Миятев. Преславската керамика. София, 1936.
Овчаров 1985: Д. Овчаров. Разкопки и проучвания на източната крепостна стена на Вътрешния град. Плиска –Преслав, т.4. София, 1985.
Тотев 1982: Т. Тотев. Манастирът в Тузлалъка- център на рисуваната керамика в Преслав през IX-X век. София, 1982.
Тотев 1993: Т. Тотев. Велики Преслав (пътеводител). Варна, 1993.
Тотев 1994: Т. Тотев. За една колекция белоглинени рисувани съдове от Преслав – Сб. в чест на акад. Димитър Ангелов. София, 1994.
Тотев 1995: Т. Тотев. Преславската художествена керамика.- сб. „1100 години Велики Преслав”, Шумен 1995г.
Тотев 1995а: Т. Тотев. Преславските ателиета за рисувана керамика. – Плиска Преслав, т. 7, Шумен 1995.
Цончева 1971: М. Цончева „Художественото наследство на тракийските земи”, София, 1971.
Шкорпил 1927: К. Шкорпил. Паметници от столицата Преслав. – сб. „България 1000 г. (927-1927)”. София, 1927.
Durand 1999: Janic Durand. Byzantine Art. Paris, 1999.
Ferguson 1989: G. Ferguson. Signs and symbols in Christian art. Oxford University, New York (reprinted edition), 1989.
Katsarelias 1997: D. Katsarelias – cat. №№38-39. In: The Glory of Byzantium. Art and Culture of the Middle Byzantine Era, ed. H. Evans and D. Wixom. New York 1997
Pazaras 1997: T. Pazaras. “Two transenna panels” - In: The Glory of Byzantium. Art and Culture of the Middle Byzantine Era, ed. H. Evans and D. Wixom. New York 1997.
Talbot Rice 1950: D.Talbot Rice. The leaved cross.–Byzantinoslavica, XI,1950.

Нови находки на белоглинената рисувана керамика от Велики Преслав

(Кремена Стоева – резюме)

        Настоящият материал представя две декоративни белоглинени плочки от Велики Преслав. Първата е открита в черквата в м. Манастирчето, в пласта с деструкции при входа от притвора към наоса. Върху лицевата й страна e представен „разцъфнал кръст” (обр. 1-2). Местонамирането на плочката показва, че тя е украсявала оформения над вратата свод или е била закрепена върху дървената врата на храма в издълбано за целта квадратно легло.
         Втората плочка е открита в рушевините на последното (северно) помещение на верижната сграда, ограждала от изток Патриаршеския комплекс. Лицевата й страна е украсена с мотива „пауново перо (обр.4-5). Листовидната форма и малките размери на плочката определят предназначението й като сегмент за инкрустиране в архитектурен детайл, изработен от мрамор или друг материал.
        Представените две белоглинени рисувани плочки обогатяват представите ни за декоративните форми и мотиви, използвани от преславските керамици.Този нов материал предлага и един неизвестен досега елемент като използването на полихромен рисънък при керамичните сегменти за инкрустация.