АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ “ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ”

ВИ КАНИ НА “НОЩ В МУЗЕЯ”
                                                                                                             

14 май
Рекламна атракция “Отпечатъци от древност” по улиците на Велики Преслав

15 май
“Нощ в музея” – атракции и концертна програма
Час: 18.00

          Концертна програма с участието на поети с китари от най-поетичния град Бургас, балет “Грация” и др. Откриване на макетна изложба на най-известните български църкви, царски разходки в старопрестолен град Преслав.

ИЗЛОЖБА "ГОТИТЕ И РИМСКАТА ИМПЕРИЯ"

     Регионален исторически музей Разград гостува с изложба на тема Готите и Римската империя. В нея може да видите находки свързани с локализирането на военния лагер на загиналия край Абритус  римски император  Гай Месий Квинт Траян Деций. В битката провела се през 251 г., заедно с императора загива и неговия син Квинт Херений Етруск Месий Деций. Експонатите илюстрират части от снаряжението на римските легиони, както и материалната култура на варварските племена, в някои от които присъства  готският етнокултурен елемент. Тук можете да видите и част от колективната  находка от с. Дряновец - 17 бр. ауреуси на император Траян Деций.
     В изложбата участват Археологически музей “Велики Преслав” и Регионален исторически музей Шумен с най-новите си и атрактивни експонати свързани с материалната култура на варварските племена и римската армия. Гостите ще могат да видят впечатляващи сребърни накити с позлата и скъпоценни камъни притежание на представителки на готския елит открити в района на големия епископски център край с. Хан Крум. Изложбата може да се посети до 30.05.2010 г.

Април 2010
Унгарският посланик г-жа Юдит Ланг

   На 24.02.2010г. в залата на Народното събрание от председателя на НС Цецка Цачева се откри изложба „ Реликви на българската държавност” . Средновековен Преслав като столица на българската държава от 893-971 г., чрез АМ ” В. Преслав” е представен  с няколко експоната- макет на кръглата / златна/ църква, матрица за восъчни печати на цар Петър / 927- 969 /, църковна утвар, керамика и декоративна пластика. Изложбата ще продължи до края на юни и всеки изкушен от историята може да я посети в рамките на отворени врати на парламента по повод деня на Конституцията - 16 април.  Изложбата ще бъде посетена и от председателя на ЕК Ж.М. Барозу в началото на м. март 2010 г.

   От м. февруари до юни 2010 г. в гр. Бон Германия е организирана международна изложба „ Византия - великолепие и ежедневие” по съвместен проект на Римо-германския музей в гр. Майнц и „Изложбена палата - Бон”. По покана на домакините участие в нея взема и АМ.” В.Преслав” с два емблематични експоната - керамичната икона „ Св. Теодор” и двустранна огърлица от преславското златно съкровище.

Изложба „По стъпките на историята – свидетелства от старите столици”

25 януари – 10 февруари 2010 г.
от 10 до 16 ч.

Дни на отворените врати

Изложбата е по инициатива на президента на Република България Георги Първанов. Помещава се в Президенството на бул. „Дондуков” 2.

Участници:

Администрацията на президента на РБългария
Национален археологически институт с музей
Регионален исторически музей - Велико Търново
Регионален исторически музей  - Шумен
Археологически музей „Велики Преслав”
Национален историко-археологически резерват - Плиска

Европейските дни на наследството са съвместна инициатива на Съвета на Европа и Европейската комисия у нас. Провеждат се за 11-а поредна година. В рамките на инициативата на 18.09.2009 г. в Археологическия музей се проведе тържествено връчване на званията „Почетен гражданин” на Велики Преслав. С това звание бяха отличени директора на археологическия институт в София ст.н.с.І ст. д-р Маргарита Ваклинова и  проф. д.и.н. Димитър Овчаров. По повод празника музея обяви и ден на отворените врати. На тържеството беше изнесен и концерт от Колегиума за камерна музика  „Арсмузика” – Шумен.
Във връзка с „Празници на изкуството” Велики Преслав 2009 музея беше посетен от писатели, актьори и музиканти водени от Иван Гранитски и акад. Антон Дончев.

На 18.05.2009г. Археологически музей „Велики Преслав” отпразнува празника на музеите с концерт на духов оркестър от гр. Шумен. Вратите на музея бяха отворени безплатно за посетители до 01 часа на 19 май 2009 г.

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
“ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ”

ВИ  КАНИ

НА ОТКРИВАНЕТО НА ИЗЛОЖБА

“НОВИ НАХОДКИ ОТ РАЙОНА НА ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ”

Откриването ще се състои на 11.05.2009 г. (понеделник) от  16 часа.

Изложба "Съкровищата на Преславския край"

4.05.2007 - 31.10.2007
На 4.05.2007 г. в Археологически музей „Велики Преслав” се откри изложба „Съкровищата на Преславския край”. Експозицията включва предмети от Преславското златно съкровище и нови находки от Преслав и региона. За първи път се показват уникални готски накити от епохата на Късната Античност, открити карай с. Хан Крум (на 12 км от Преслав) и гробни находки от следстоличния Преслав.

На откриването присъстваха чешките учени проф. Вл. Вавржинек, доц. П. Коуржил и д-р Л. Галушка – автори на текстовете към колекциите от изложбата.

“Велика Моравия – Велики Преслав”

16.05.2006-30.09.2006
На 16.05.2006г. Археологически музей “В. Преслав” за първи път стана домакина на изложба с чуждестранно участие. Временната експозиция под надслов “Велика Моравия – Велики Преслав” е посветена на 1120 годишнината от пристигането на Кирло-Методиевите ученици в България и се организира съвместно с Моравския областен музей в гр. Бърно /Чешка република/. Материалите от изложбата са обособени в няколко тематични раздела: Велика Моравия и нейния елит, накити от Велика Моравия и християнство и писменост. Находките са предимно от района на Микулчице и Старе место – Ухерске храдище, където някога са били двата държавни центъра на Великоморавската империя. Част от експозицията са и макетите  на църкви, свързани с мисията на Кирил и Методий във Велика Моравия. Централно място сред тях заема манастирът в Ухерске храдище – Сади, който вероятно е бил център на Моравската църква и седалище на архиепископ Методий през втората половина на IX век. Вратите на изложбата са отворени до края на септември, 2006г.

Близо до сърцето...

130Г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА Й. ГОСПОДИНОВ

"Като гражданин на Преслав┘по-близо ми е до
сърцето туй желание да зная за миналото на родния
град . Туй желание ме кара ,макар и с много слабите
 си сили , да събера┘всичко онова,що се касае    до                   
историята  на Преслав┘"    (из писмо на Й.Господи-
нов до В.Златарски)

На 1.01 2001г. се навършиха 130г. от рождението на Йордан Господинов.Неговите съвременници го помнят като скромен човек, "посветил целия си разумен живот на Велики Преслав".

През 1897г., когато В.Златарски извършва първите организирани разкопки в м. Сарай-ери,Й.Господинов е едва 25 годишен.По това време общественото внимание е насочено към  откритията на Шкорпил в Плиска,а Господинов учителства далеч от родния край.С цел да бъдат получени нови данни за архитектурата на Втората българска столица, през м. октомври 1905г. нови разкопки предприема Руският археологически институт в Константинопол . По същото време Й.Господинов е вече учител в Преслав. Той не се съгласява с мнението на  ръководителя на проучванията -проф.Ф.Успенски  - в чийто официален доклад се казва,че преславските старини са напълно разграбени и "разкопките много малко обещават в научно отношение."

Още на следната година, заедно близкия си приятел К.Шкорпил и група видни преславски граждани, Господинов основава Археологическо Дружество "Тича" и се залавя за работа: организират се екскурзии за издирване на старини в стария град и неговата околност, събират се пръснати из нивята и къщите на преславяни архитектурни детайли, провеждат се исторически сказки, нашироко се разясняват работата и целите на археологическото дружество. По същото време са положени и основите на музейното дело в Преслав. На уредената в сградата на кметството археологическа сбирка Йордан Господинов дарява личната си колекция от различни находки.

  През 1909-1911 г., със скромни средства, набрани най вече чрез дарения, членски внос и с помощ от държавата и общината, Археологическото дружество предприема разкопки в  местността Патлейна, недалече от Преслав. Под ръководството на Господинов тук е разкрит манастирски комплекс с кръстокуполна черква, жилищни помещения и работилници за производство на никому неизвестната до момента преславска белоглинена рисувана керамика. В едно от помещенията до кулата, северозападно от черквата, е намерена и иконата на Свети Теодор - паметник с национално и световно значение, ярък пример за висотата на старобългарското изкуство.

През периода 1912-1919 г.  Господинов е привлечен в археологическия музей в София, където работи с учени като Г.Кацаров, П.Мутафчиев,Н.Мушмов, Б.Филов и др. ,но по молба на своите съграждани, се завръща в Преслав. След края на Първата световна война. продължава работата си на археолог, краевед и ревностен изследвач на преславските старини. Като виден общественик, той не пропуска сгоден случай да издейства нещо полезно за паметниците от Симеоновата столица. По инициатива на АД "Тича" /и най вече на Господинов/, с държавни средства през 1925 г. е построен нов мост на р. Камчия.Той осигурява достъп до руините в Патлейна,а трасето му минава съвсем близо до устоите на старобългарския,т.нар. "Омуртагов мост", които Господинов открива още през 1911 г.

Две години по-късно, когато се честват 1000 години от смъртта на цар Симеон, АД "Тича" под ръководтвото на Й. Господинов, подпомогнат от сдружение "Българска старина", започва нови разкопки в м. Сарай ери /Царските палати/. "На 1 август същата година - пише Господинов - започнах разкопки и на могилата, намираща се ┘ на около 300 м по на юг от Двореца, за която старина слушах преди десетина години от баща си ┘, че от тук турците са изкопали най-много мраморни камъни и плочи, красиво напъстрени, които ги трошели и ги горели на вар." Тъкмо на това място Господинов открива един изключителен паметник на преславската архитектура - Кръглата /Златна/ Симеонова черква.

През 1934 г.,по настояване на преславяни, Й.Господинов става кмет на Преслав и насочва усилията си към издигане на града като исторически и туристически център. Опитите му да осигури средства от държавния бюджет обаче пропадат и той демонстративно подава оставка и се пенсионира /1938 г./.

През последното десетилетие от живота си, вече на преклонна възраст, Господинов прави още редица проучвания - на работилници и производствени съоръжения за рисувана керамика непосредствено  под Кръглата църква и край Патлейна, разкопава няколко черкви (в м. Бял бряг и Тузлалъка),както и гражданската постройка в м.Гайдарова могила, работи във Вътрешния град заедно с археолозите от Археологическия музей в София В.Мавродинова, Н. Мавродинов и Ив. Жандова. През 1949-та, съдейства при пренасянето на материалите от кметството, Патлейна и Златната черква в сградата, строена за манастир при Боровата гора, където през м. ноември се полагат основите на единен музей. Два месеца преди смъртта си Господинов е  щастлив да научи /по думите на откривателя проф. Ст. Станчев/ за намерения надгробен надпис на Чъргубиля Мостич - виден сановник при цар Симеон и цар Петър.

Днес за жалост архивът на Господинов е пръснат и малко известен на изследвачите и широката аудитория.Съвсем наскоро Археологическият музей се сдоби с 35 писма от неговата лична кореспонденция и с 10 тефтерчета със стенографски записки(все още непреведени).

Близо половин век след кончината на Йордан Господинов, преславската земя продължава да разкрива нови паметници от епохата на българския "Златен век". Ние,неговите наследници,сме длъжни да се отнасяме към тях с онази особена загриженост, която някога ни завеща Господинов-един изключителен човек и учен, открил Велики Преслав за голямата наука.

Поклон !