КОНТАКТИ

Адрес:

Археологически музей
“В. Преслав”
Гр. В. Преслав – 9850, п.к. 16

Тел.: 0538 43243;
тел/факс: 0538 42630

Директор: Пламен Славов
Тел./Факс: 0538 42630/ 0879480817
e-mail:

museum_preslav@abv.bg

Уредник: Димитър Димитров
e-mail:

arxeologa@abv.bg

Екскурзовод: Неда Андреева
e-mail: neda_andreeva@abv.bg

 
 

Работно време:

Лято (Април - Октомври)
Понеделник - Петък
9:00 - 18:00 часа
Събота и Неделя
10:00 - 18:00 часа
Ноември
Понеделник - Неделя
9:00 - 17:00
Музеят е отворен всеки ден.

Зима (Декември - Март)
Понеделник - Петък
9:00 - 17:00 часа
Събота и Неделя
По заявка *
Празнични дни
По заявка *
Тел. за заявка: 053843243

*Заявки се приемат в работно време

 

 
   
 

Туристически информационен център в град Велики Преслав
ул. „Борис Спиров” № 61 А
тел: 0538/42309
Работно време: Понеделник – Петък   9.00 - 17.00 ч.
Събота и Неделя  - почивни дни 

Тук ще получите пълна информация за регион Велики Преслав – културни и религиозни обекти, места за настаняване, заведения, събития и др.
 

 

Вход към сайта      Enter Site      

ПРЕСЛАВ     ПРОУЧВАНИЯ     МУЗЕЙ

Средновековната столица Преслав

"Ако ли някой селяк и нищ и чужд човек дойде отдалече до кулите на княжеския двор и ги види,  той се учудва. И като пристъпи към вратата, чуди се и се пита, а като влезе вътре, вижда от двете страни големи сгради,украсени с камък и изпъстрени с дърво и прочее. Когато влезе в двореца и види високи палати и църкви, украсени отвън с камък, дърво и шарки, а отвътре с мрамор и мед, сребро и злато, той не знае на какво да ги оприличи, защото не е видял такова нещо в своята земя, освен сламени хижи – бедният, сякаш си загубва ума и им се чуди..и ако някой го запита, когато се завърне в своята земя..: „Какво видя там?”, той ще рече: Не зная как да разкажа това – само със вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота!"
                                                                        Из “Шестоднев" на Йоан Екзарх -Х в.

       С тези думи съвременникът на “Златния век” Йоан Екзарх описва великолепието на столицата Преслав.  Хиляда години по-късно, преславският  учител и археолог Йордан Господинов, в едно от писмата си до проф. В. Златарски пише „...като гражданин на Преслав, по близо ми е до сърцето да зная за миналото на родния град. Туй желание ме кара, макар и с много слабите си сили, да събера всичко онова, що се касае до историята на Преслав…”. Благодарение на неговия ентусиазъм и упорит труд е поставено началото на системните проучванията в Преслав: открити са манастира в м. Патлейна и прочутата икона на св. Теодор, Кръглата (Златна) църква, провеждат се разкопки и в м. Сарай ери. По-късно в изследването на Преслав са привлечени редица учени като Кр. Миятев, В. Иванова, Ст. Станчев-Ваклинов и в по-ново време Т. Тотев, Д. Овчаров, М. Ваклинова и др. Благодарение на археологическите разкопки, които в Преслав продължават повече от столетие, днес знаем, че градът възниква десетилетия преди да бъде обявен за столица -  вероятно в началото на ІХ в., при хановете Крум или Омуртаг. Още в предстоличния период Преслав бил здраво укрепен и благоустроен. Той охранявал близките старопланински проходи и едновременно с това бил ханска резиденция. След официалното приемане на християнството (864 г.), в Преслав са построени редица християнски храмове, които свидетелстват за многобройно население и за постепенното разрастване на града. Мощните укрепителни стени, важното място на града във военно-административната система на държавата и не на последно място - християнската традиция, която безспорно е съществувала по тези места още през късната Античност, са най-важните причини, които обясняват избора на Преслав за новата столица на християнска България.
      През 893 г. свиканият от княз Борис І събор обявява преместването на столицата от Плиска в Преслав и издига на престола Симеон (893-927), признат и от претенциозните византийски автори за един от най-ерудираните владетели на своето време. Според третото решение на събора, българският език е обявен за официален в богослужението и държавната канцелария. Така били създадени всички необходими предпоставки за протичането на онези събития, процеси и явления, наричани днес „Златен век” на българската духовна и материална култура.
     Когато разказва за цар Симеон, Апокрифната българска летопис свързва неговото име с мащабна строителна дейност: „...след това прие българското царство Симеон... и великия град Преслав той… гради и създаде в 28 години...”. Това сведение се потвърждава и от археологическите проучвания. Вероятно още в първите години от управлението на Симеон (или последните десетилетия от управлението на Борис І), по-ранната крепост била разширена в северна посока и около нея била изградена втора - външна крепостна стена, която обхващала площ от 3,5 км2. По този начин разширеното пространство на по-ранния аул добило значение на цитадела, наричана още Вътрешен град, който бил център на върховната светска и духовна власт. Площта между двете крепостни стени (Външен град) и близките околности, били същинската градска територия.  Тук се издигали болярски имения и манастири, обособени били занаятчийски и търговски райони, както и жилищните квартали на обикновеното население.  В скрипториите на манастирите кипяла усилена книжовна дейност, превеждали се от гръцки и се създавали оригинални произведения на български език, а в работилниците на някои аристократични имения, манастири и в производствените квартали изкусни майстори създавали изящни произведения на прочутата преславска рисувана керамика, ювелирното изкуство, резбата върху кост, дърво и камък.  Археологическите разкопки доказват, че градът продължава да се развива и достига своето най-голямо великолепие при управлението на цар Петър (927-969г.).
За по-малко от столетие, Преслав се превърнал в един от най-красивите и благоустроени градове на тогавашна Европа. Със своите  величествени  дворци, храмове и представителни сгради, свързани чрез улици, площади и покрити галерии, българската столица била достойна да съперничи на Константинопол.
Блясъкът на Преслав помръква след смъртта на цар Петър, през 969г., когато българската столица е завладяна от киевския княз Светослав. Две години по-късно, през 971 г. - на Великден, Преслав е превзет от византийския император Йоан Цимисхи и наречен Йоанопол. След възстановяването на българската държавност, в годините на Второто Българско царство, градът е важен административен и митрополитски център, а прилежащата му територия е наричана „Петрова земя”, тъй като станала имение на оттеглилия се от престола цар Петър II. През 1388 г. Преслав е превзет от войските на османския пълководец Али паша.
            Днес част от великолепието на някогашната столица е съхранено в Археологически музей „В. Преслав”. За разкоша на преславските дворци и изтънчения вкус на неговите обитатели напомнят изящните образци на преславската рисувана керамика и мраморни архитектурни детайли, а десетките надписи върху камък и керамика свидетелстват за книжовната и просветна дейност. В съкровищницата на преславския музей може да се види и изключителното Преславско златно съкровище, което неволно ни връща към думите на Йоан Екзарх.: „...само с вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота...”.

История на Археологически музей ” Велики ПРЕСЛАВ”

Идеята да се създаде археологичеки музей във В. Преслав, който да събере и покаже откритите на територията на старата столица паметници, възниква скоро след Освобождението на България от османско иго. Това става възможно обаче едва през м. октомври 1906 г., когато по инициатива на преславския учител и общественик Йордан Господинов и с помощта на  видния изследовател на българските старини К. Шкорпил, е основано Преславско археологическо дружество "Тича". Една от основните цели, заложени в устава на дружеството е именно уреждането на музейна сбирка и активна дейност в проучването и опазването на останките от  Симеоновата столица. Поради липсата на собствена музейна сграда, събраните през следващите години от частни лица и археологически разкопки експонати, са изложени в три отделни сбирки: в кметството, в местността Патлейна и в новопостроената хижа до Кръглата/ Златна църква.

През 1949 г. за музей е пригодена строената като манастир сграда при храм-паметника "Св.Св. Кирил и Методий", в непосредствена близост до старините. Във фонда на новия музей са събрани и инвентирани всички открити дотогава материали, а в залите на експозицията за първи път е показано всеобхватно преславското минало. Нуждата от специализирано представяне на вече известните и големият брой новооткрити паметници от столичния период на Преслав, довежда до откриването през 1958 г. на нова музейна експозиция, от която отпадат  праисторическите и други неприсъщи за столичния  период експонати. 

През следващите 20 години АМ "В.Преслав" посреща над половин милион посетители. Във връзка с 1300 годишнината от основаването на  Дунавска България, през 1981 г.  музеят е преместен в нова, строена според съвременните изисквания  сграда. Експозицията е разположена на две нива, на втория етаж е обособена кино и заседателната зала с капацитет 100 души. Залата е многофункционална – тук се организират исторически и художествени изложби от местен, национален и международен мащаб, научни конференции, презентации на книги и др. От 2008г., модерна стълбищна платформа улеснява достъпа на хора с увреждания и инвалиди до различните нива на експозицията.

По нов начин е структурирана и експозицията на музея. Тя включва няколко раздела, които представят хронологически и тематично историята на Преслав през Средновековието – от IX до XІV век. За повишаване на сигурността на паметниците, през 1997 г . бе изградено специално помещение-трезор, предназначено за най-ценните и чувствителните към атмосферни влияния експонати. Тези нововъведения бяха необходимата предпоставка за връщане след повече от 20 години на най-ценните преславски  колекции - Преславското златно съкровище, сфрагистичната сбирка от над 500 оловни печата и др. значими паметници.  В административно отношение, днес АМ “В. Преслав” е общински музей.

Без съмнение, век след полагане основите на първата музейна сбирка в града, мечтата на нейния създател - Йордан Господинов е напълно осъществена. Днес град Велики Преслав има свой археологически музей с великолепна експозиция, посещавана ежегодно от десетки хиляди български и чуждестранни туристи. Богатите и разнообразни фондове представят по най-пълен начин явлението "Златен век" и илюстрират мястото  на Симеоновата столица като водещ център на славянската писменост, изкуството и художествените занаяти в Европейския югоизток през IХ-Х век.


При използване на информация от сайта е задължително позоваването на museum-preslav.com.

Copyright © Tynamu 2008 All rights reserved.