|
Град Велики Преслав е разположен в полите на Преславска планина, непосредствено до мястото, където р.Голяма Камчия напуска пролома и се разлива в просторната долина,следвайки неизменно своя път към брега на Черно море. Тези плодородни места от стари времена били заселени от местните племена, като при археологическите проучвания са открити следи от тракийско поселение. Името на града има славянски произход, което е свидетелство за преобладаващото присъствие на славяните тук в първите векове след създаването на Дунавска България през 681г. Около началото на IХв./вероятно след Крумовите войни с Византия/ на това място е започнало изграждането на добре укрепено средище, превърнало се постепенно във важен военно-стратегически център и седалище на Ичиргубоилата /висш сановник,трети по ранг след владетеля/. В първия век от своето съществуване града пораства, заграден е с яка крепостна стена,водоснабден и благоустроен. След налагането на Християнството като официална религия /864г./от княз Борис, тук са построени множество храмове, показващи издигането на града до втори по значимост след столицата Плиска. През 893-та година в политическия живот на България настъпва сериозен трус. Поради стремежа на Борисовият приемник, първородният му син Владимир Расате, да реабилитира езическия култ,старият княз организира преврат, в който Владимир е свален от престола и ослепен. На организирания събор, неговото място е заето от високо образования му брат Симеон, а за нова столица на държавата е определен Преслав. В следващите 80 години градът преживява изключителен разцвет, като се превръща в център не само на политиката и дипломацията, но също така на редица художествени занаяти, забележителни архитектурни достижения, активна книжовна и просветна дейност. Древният автор споменава,че Симеон градил преславната си столица в продължение на 28 години, но археологическите разкопки доказват, че всъщност града продължава да се развива и при управлението на сина му Петър. Навярно именно през 30-те и40-те години на Хв. Преслав е достигнал разцвета на своето великолепие, а по благоустройство и икономически напредък е съперничил на най-значимите за времето си градски центрове като Константинопол, Багдат, Дамаск, Магдебург и др. През 969-а цар Петър умира и за империята на българите настъпват съдбовни промени. Едва поел в ръцете си държавното управление, БорисII се сблъсква с коварството на византийската дипломация и за разлика от дядо си Симеон, не успява да удържи независимостта на царството. Преслав е окупиран от варягите на киевския княз Светослав, а на Великден 971г.-превзет,опожарен и разграбен от армията на византийския император Йоан Цимисхи. Величието на Преслав помръква, завоевателите отнасят със себе си хазната, царските регалии,огромна част от Симеоновата библиотека.
|