Съкровищницата на Археологически музей "В.Преслав" е проектирана още при строителството на новата му сграда през 1980г. Въпросът за нейното оборудване със съвременна защита и технически средства обаче стана актуален едва след обособяването на музея като самостоятелна институция към община В. Преслав. Тази стъпка бе главната предпоставка да стане възможно връщането на всички наши експонати, предоставени от десетилетия на националните музеи, за постоянно домуване в Преслав. След модернизирането на Съкровищницата през 1998 година, тук при контролирана влажност на въздуха, се пазят предметите от Преславското златно съкровище, находки от  Двореца и музейната колекция от оловни печати - особено податливи на атмосферно влияние.

 Ценните находки са изложени във витрини с красива дърворезба, подарени от цар Борис ІІІ за обединената музейна експозиция   през 30-те години  на миналия век . Днес специалистите са доволни, че вече могат да покажат в тяхната естествена среда най-значимите паметници от епохата на българския Златен век, а заедно с това - да им осигурят надеждна консервация и участие в различни международни изложби.

Бляскава илюстрация на живота в Преславските дворци е златното съкровище, oткрито  през 1978г. при земеделски работи в близката до стария град местност Кастана. При последвалите спасителни проучвания са намерени повече от 170 златни, сребърни и бронзови предмети, украсени с клетъчен емайл, скъпоценни камъни и перли.  Внимателният анализ на находката показва нейният сборен характер -тя включва  дамски накити от Х век, изработени в Константинопол и Преслав, но също и  артефакти с по-ранна датировка /ІІІ-VІІвек/,които подсказват за вкуса на притежателите им към старите и луксозни предмети.

Разкопките изясниха някои важни и любопитни факти: в м. Кастана е съществувало старобългарско селище - предградие на столицата Преслав; следите от опожаряване в него потвърждават сведенията на византийските автори, съвременници на събитията около превземането на града през 972г.; скъпите предмети от съкровището са били скрити в зиданата пещ на най-обикновена бедняшка хижа в селището. Тези обстоятелства, както и  богатият характерът  на находката с принадлежащите към нея 15  византийски монети от  Константин VІІ и Роман II / 945и 959г./, дават основание да предположим, че луксозните бижута са попаднали на това място по време   на бурните събития между  969 и 972г., когато Преслав е обсаден и превзет от  Киевския княз Светослав и  две години по-късно - от византийския император Йоан Цимисхи. Дали Съкровището е укрито от верен на владетеля слуга или е било плячкосано при щурма на Двореца можем само да гадаем.

 Двустранна огърлица-злато, клетъчен емайл, планински кристал, аметисти - Х век.

 Притежателката на тази огърлица е  разполагала със закрилата на Св. Богородица, изобразена върху двата        централни медальона. Вероятно този красив накит е подарил българският цар  Петър на своята невеста – византийската принцеса Мария  Ирина  при венчавката им в Константинопол през 927г. За тълкуването  на огърлицата  като сватбен подарък подсказват  водоплаващите птици - символ на семейното огнище и  съпружеската   вярност. 

 Сцената "Възнесението на Александър Македонски", която традиционно се свързва с култа към императора, присъствието на сенмурви, орлиноглави и лъвоглави грифони, символизиращи идеята за силната власт, безспорно говорят за царствената семантика на изображенията върху преславската диадема. Това от своя страна е доказателство  за връзката на съкровището с фамилията на българските владетели.

 Наушниците са едни от най-желаните, а понякога и задължителни украшения към официалното облекло на  знатните дами през Средновековието. Прекалено масивни заради пищната си украса, те са прикачвани към шапката или са  провесвани на перлен низ /или верижка/  от накита за глава.

С подобни бижута върху дрехата са изобразени в запазени мозаични пана византийските императрици  Теодора и Зоя. Формата на медальоните, както и тяхното разположение, внушават  женското начало и ролята на августата да продължи владетелския род. Инкрустираните аметисти и  изумруди подсилвали значението на тези своеобразни амулети, като пожелавали на своята притежателка смирение и спокоен дух, богобоязливост, младост и дълголетие .

Украсени  с еднакви скъпоценни камъни, тези наушници и трите медальона са съставяли обща накитна гарнитура.

Представата ни за изящество се допълва от тези наушници, изработени от тънки гранулирани телчици.

 Канелирани мъниста и  висулки, украсени с филигран и гранулация, са съставяли нестигнала до нас в първоначалния си вид огърлица.

Гемите – печати са обработени  скъпоценни или полускъпоценни камъни /най-често с пирамидална  форма/, върху чиято работна повърхност са врязани фино изображения или знаци. Те служели за подпечатване на восъчни печати /керовули/, каквито най-често скрепяли личната кореспонденция, означавали собственост и пр. Провесени на верижка пред гърдите, гемите съвмвестявали също ролята на амулет  и  ефектно бижу. Характерни  за Античното и Раннохристиянското изкуство, те почти не се срещат през Средните векове. През тази епоха някои отделни екземпляри са вторично използвани като често са поставяни в по-късен обков, изработен от сребро или злато . Такъв е случаят с гемата от Преславското златно съкровище. Сцената Благовещение и иконографията на представените Архангел Гавраил и Дева Мария датират паметника към кр. на V- нач. на VІІ век. Няколко столетия по-късно притежателят на съкровището е поставил печата в специално изготвена златна рамка , украсена с псевдогранули и снабдена с ухо за нанизване.

НАХОДКИ ОТ ДВОРЕЦА

Представените тук находки са открити при редовни археологически разкопки в Дворцовия център на Преслав. Те са свързани в една група , обединена както по местонахождение, така също - по  фината изработка и използваните скъпи материали и технологии.

По своята форма плочката твърде много наподобява израстъците по периферията на  византийските корони, с каквито са изобразявани императорите от VІ до ХІ век.

Открита в южната част на дворцовия комплекс, апликацията вероятно е част от накит или е украсявала скъпа дреха.

Според специалисти двата медальона са били пришити към дреха или шапка и по този начин са представлявали част от украсата на облекло.

Бижутата от Дворцовия център, украсени с клетъчен емайл, перли и животински фигури,  още веднъж доказват, че Преславското златно съкровище не е изолирана находка и не може да се разглежда извън контекста на живота в Столичния Преслав.