|
Август – лат. augustus- величествен, височайш,свещен. Епитет на римските и византийските императори и техните съпруги, майки, сестри. Акант - архит. - украшение във форма на стилизирани листа и стебла на растението акант. Артефакт - от лат.-арте - изкуствено и фактус-направен; в археологията - материално свидетелство, претърпяло обработка от човешка ръка. Архиепископ – от гр. – главен епископ. В периода до 927(?) година, тази титла носи и главата на самостоятелната българска църква. Аул - населено място на номадски племена в миналото; в сегашно време - селище на народите в Средна Азия и Казахстан. Василевс - титла, с която бил удостояван през Средните векове византийският император Гема - камък с изображение; в древността е служил за печати, знаци за собственост, амулети, украшения. Гранулация - от лат. гранулум - зрънце; придаване на метала, стъклото и др. материали, формата на зърна. Грифон - от гръцки - в античната митология крилат лъв с глава на орел. Евнух – скопец. По традицията на източните монархии /вкл. Византия/, много от дворцовите длъжности са били заемани само от евнуси. Влиянието им върху дворцовия и политически живот понякога е особено силно, нерядко участват и в дипломатически мисии. Емайл - фр. - стъкловиден пласт, с който се покриват метални, фаянсови и др. изделия. В средновековната бижутерия е прилагана и техниката на клетъчен емайл /cloisonne enamel/ - оформени посредством фини телчета прегради, запълнени с разноцветни емайли, в резултат на което са постигани ефектни изображения на светци, животни и растителни орнаменти. Епиграфика - гр. – историко-филологическа и архиологическа научна дисциплина, която изследва старите надписи, врязани върху камък, метал, керамика, мазилка, дърво и др. Инкрустация - изображение или орнамент от пластинки от различен материал /кост, стъкло, дърво и др./, вградени в гладка повърхност. Ичиргубоила - висша държавническа титла при прабългарите - букв."вътрешен" боила, трети по ранг в йерархията след хана и кавхана. В мирно време често е натоварван с дипломатически задачи. Капител - от лат.-арх. - горната част на колона или пиластър. Кирилица - славянска азбука, съставена в края на ІХв. по образец на гръцкото уставно писмо. Княз - у славяните-титла на лице от царски род; държавен глава на княжество. Конзола - поддържащ елемент на изпъкнали части на здание - корнизи,балкони. Корниз - от ит. - архитектурно украшение на сграда - тясна и дълга издатина под стряхата или под и над прозорците. Лапидарий - от лат. лапидариус - изсечен на камък. В музейното дело - експозиционно пространство, предназначено за представяне на паметниците, изваяни от мрамор и др. породи камък. Ластар - гр. - лозови пипала, мустачета; издънка от дърво. Наушник – украшение от скъп метал, подобно на обеца, окачено на мека шапка или диадема, посредством перлен низ или верижка. Служи за украса областта на ушите и подчертаване формата на лицето. Нумизматика - лат. спец. - наука за старите монети. Палмета - скулптурен или живописен орнамент във вид на стилизиран палмов лист. Патриарх - гр. книж. - родоначалник; в православната църква - лице с най-висок сан. Пиластър - изпъкнала в стената псевдоколона, обикновено с четириъгълна форма. Повлек - пълзящо растение из храсти и сенчести огради с едри бели фуниевидни цветове. Прабългари – съвременно научно понятие за племето българи, което дало етнонима си на населението на Дунавска България, основана от хан Аспарух и което значително се отличавало по езика и културата си от днешните българи. Приписка – в средновековните ръкописи – добавка от преписвача върху свободното поле на страницата. Регалия - външен знак на монархическата власт- корона, скиптър, трон и др. Сенмурв – в иранската митология - куче-птица. Иконографски образ, вероятно познат на българите от близкото им съжителство с кавказките народи до средата на VІІ век. Старобългарски - нещо, което се отнася до старите, древните българи. Сфрагистика - от гр. - спомагателна историческа дисциплина изучаваща печатите; свързана е с хералдиката и нумизматиката. Терзание - душевна болка, нравствено страдание; религ.- лутането на душата на мъртвия в пътя и към Отвъдното. Филигран - ит. - златарско изделие за накит от тънка златна или сребърна жица. Хан – владетелска титла при някои тюркски и монголски народи. У българите е звучала като кан. Цар - от лат. – caesar - държавен глава, монарх в България и Русия. Някои специалисти намират произхода на титлата в шумерското tsar- не само заради фонетичната, но поради семантичната близост на понятията – върховен суверен = василевс = император. Черноризец – прозвище на средновековните монаси, заради цвета на расото им. Близко по смисъл до названието раб божи, употребявано и за жени, оттеглили се в манастир.
ХРОНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ ОТ КРУМОВАТА ДИНАСТИЯ Крум - /802 – 814г./. Български хан, основател на най-успешната династия в историята на Дунавска България. Известен със строгото си законодателство спрямо престъпниците и употребата на вино, както и с успешните си военни кампании срещу Византия и Аварския хаганат.Омуртаг -/814 – 831г./ . Син и приемник на Крум, О. отдава управлението си на интензивна строителна дейност в гражданската и военната сфера.Маламир - /831 – 836г./. Той е трети и най-малък от синовете на Омуртаг. Не е известно защо братята му Енравота и Звиница били пренебрегнати. През краткия период на управлението му, държавните дела следи главно неговият регент – кавхан Исбул.Пресиян - /836 – 852г./. Син на Звиница, поел управлението отново под регентството на Исбул. Сполучил да присъедини под българския скиптър почти всички територии, населени със славяни от българската група – от Карпатите до Странджа и от Черно море до Адриатика.Борис-Михаил - /852 – 889г./. Приел мисията да покръсти българите в християнската вяра, поради което останал в историята с прозвището “Покръстителят”. Макар и да не отбелязал значими военни победи, Б.-М. се изявил като отличен дипломат, завоювайки независимост на новосформираната българска църква и далновиден политик, приютил учениците на Кирил и Методий, след погрома над тяхното славянско книжовно дело в Моравия. Носил държавническата титла княз, подчертаваща неговата самостоятелност. Владимир-Расате - /889 – 893г./. Първороден син на Борис-Михаил. Заради опита си “…да възвърне новопокръстения народ към езическите обичаи”, В.-Р. бил свален от престола, ослепен и затворен.
Петър - /927 – 969г./. Вторият син на цар Симеон бил пълна негова противоположност – спокоен, уравновесен и богобоязлив. През есента на 927г. сключил мирен договор с Константинопол, като узаконил териториалните завоевания на баща си и получил титлата василевс/цар/. Договорът бил скрепен с безпрецедентен династичен брак с принцеса Мария , наречена в чест на мира-Ирина. Макар и да нямал военните успехи на своя предшественик, П. осигурил на народа си дълги години на мирен труд и съзидание и станал пример за благочестивост и щедрост към църквата. Може би това е причината той да бъде канонизиран за светец, а съвременните нему автори да сипят хвалебствия и благопожелания. Тъкмо по негово време обаче по българските земи се зародила ереста на богомилите, известни в Европа като бугри, катари, албигойци и др. Борис ІІ . /969-971 г./. Петров наследник, на когото било съдено да преживее униженията на военни загуби, изгубено царство и пленнически живот. Още преди Б.ІІ реално да поеме властта, България е разорена от варягите на киевския княз Светослав; скоро пада и самият Преслав. Пребиваването на русите в столицата само улеснило Византия в кампанията и за възвръщане на нейните стари земи в Мизия. През пролетта на 971г. Преслав пада във византийски ръце, а Б.ІІ е пленен и след няколко месеца – отведен, заедно с цялото си семейство, в Константинопол. Сполучил да избяга от плен през 976г. заедно с брат си Роман, Б.ІІ е нелепо прострелян от граничната стража в подстъпите към Сердика/София/.
|
