Бляскава илюстрация на живота в Преславските дворци е златното съкровище, oткрито  през 1978г. при земеделски работи в близката до стария град местност Кастана. При последвалите спасителни проучвания са намерени повече от 170 златни, сребърни и бронзови предмети, украсени с клетъчен емайл, скъпоценни камъни и перли.  Внимателният анализ на находката показва нейният сборен характер -тя включва  дамски накити от Х век, изработени в Константинопол и Преслав, но също и  артефакти с по-ранна датировка /ІІІ-VІІвек/,които подсказват за вкуса на притежателите им към старите и луксозни предмети.

Разкопките изясниха някои важни и любопитни факти: в м. Кастана е съществувало старобългарско селище - предградие на столицата Преслав; следите от опожаряване в него потвърждават сведенията на византийските автори, съвременници на събитията около превземането на града през 972г.; скъпите предмети от съкровището са били скрити в зиданата пещ на най-обикновена бедняшка хижа в селището. Тези обстоятелства, както и  богатият характерът  на находката с принадлежащите към нея 15  византийски монети от  Константин VІІ и Роман II / 945и 959г./, дават основание да предположим, че луксозните бижута са попаднали на това място по време   на бурните събития между  969 и 972г., когато Преслав е обсаден и превзет от  Киевския княз Светослав и  две години по-късно - от византийския император Йоан Цимисхи. Дали Съкровището е укрито от верен на владетеля слуга или е било плячкосано при щурма на Двореца можем само да гадаем.

 Двустранна огърлица-злато, клетъчен емайл, планински кристал, аметисти - Х век.

 Притежателката на тази огърлица е  разполагала със закрилата на Св. Богородица, изобразена върху двата        централни медальона. Вероятно този красив накит е подарил българският цар  Петър на своята невеста – византийската принцеса Мария  Ирина  при венчавката им в Константинопол през 927г. За тълкуването  на огърлицата  като сватбен подарък подсказват  водоплаващите птици - символ на семейното огнище и  съпружеската   вярност. 

 Сцената "Възнесението на Александър Македонски", която традиционно се свързва с култа към императора, присъствието на сенмурви, орлиноглави и лъвоглави грифони, символизиращи идеята за силната власт, безспорно говорят за царствената семантика на изображенията върху преславската диадема. Това от своя страна е доказателство  за връзката на съкровището с фамилията на българските владетели.

 Наушниците са едни от най-желаните, а понякога и задължителни украшения към официалното облекло на  знатните дами през Средновековието. Прекалено масивни заради пищната си украса, те са прикачвани към шапката или са  провесвани на перлен низ /или верижка/  от накита за глава.

С подобни бижута върху дрехата са изобразени в запазени мозаични пана византийските императрици  Теодора и Зоя. Формата на медальоните, както и тяхното разположение, внушават  женското начало и ролята на августата да продължи владетелския род. Инкрустираните аметисти и  изумруди подсилвали значението на тези своеобразни амулети, като пожелавали на своята притежателка смирение и спокоен дух, богобоязливост, младост и дълголетие .

Украсени  с еднакви скъпоценни камъни, тези наушници и трите медальона са съставяли обща накитна гарнитура.

Представата ни за изящество се допълва от тези наушници, изработени от тънки гранулирани телчици.

 Канелирани мъниста и  висулки, украсени с филигран и гранулация, са съставяли нестигнала до нас в първоначалния си вид огърлица.

Гемите – печати са обработени  скъпоценни или полускъпоценни камъни /най-често с пирамидална  форма/, върху чиято работна повърхност са врязани фино изображения или знаци. Те служели за подпечатване на восъчни печати /керовули/, каквито най-често скрепяли личната кореспонденция, означавали собственост и пр. Провесени на верижка пред гърдите, гемите съвмвестявали също ролята на амулет  и  ефектно бижу. Характерни  за Античното и Раннохристиянското изкуство, те почти не се срещат през Средните векове. През тази епоха някои отделни екземпляри са вторично използвани като често са поставяни в по-късен обков, изработен от сребро или злато . Такъв е случаят с гемата от Преславското златно съкровище. Сцената Благовещение и иконографията на представените Архангел Гавраил и Дева Мария датират паметника към кр. на V- нач. на VІІ век. Няколко столетия по-късно притежателят на съкровището е поставил печата в специално изготвена златна рамка , украсена с псевдогранули и снабдена с ухо за нанизване.