Бурният процес по изграждането  и благоустрояването на новата столица Преслав, стимулирал развитието  на много техники в декоративното изкуство. Заедно с това той предизвикал раждането  на една нова за Европа технология - художествено изрисувана керамика, служеща за украса на храмове и представителни сгради. Заимствано от Близкия изток, това Преславско изкуство избуяло в неподозирани мащаби, благодарение на две основни предпоставки - широката необходимост  от ефектна архитектурна украса и  наличието на големи количества от суровина - пластичната бяла глина, позволяваща ярко многоцветие в рисунката върху плочката. Колекцията от рисувана белоглинена  керамика на АМ"В.Преслав" позволява да се проследи не само  типовото многообразие на продукцията, но също  и процеса  на нейното технологично развитие. Любопитно е, че подобно производство се появява и в Константинопол към края на Х-нач.ХІв., факт който специалистите неизменно свързват със завладяването на Преслав през 971г. и заимстването на тази технология.

 Ето някои от емблематичните паметници от тази колекция, донесли популярност на Преславския художествен стил далече извън пределите на България:

Открита през 1909г. при разкопките на манастира "Свети Пантелеймон" край Преслав. Откривателят Й. Господинов успява да я сглоби след дълги месеци на работа с фрагментите - към ноември 1911г. Поради възникналите спорове около идентификацията на светеца, плочките с надписа СВЕТИ ТЕОДОР /на гр./ остават извън възстановката. Образът е монументален, като за постигането му са използвани квадратни плочки със страна 12 см. Увереният рисунък и тънкото цветоусещане, демонстрирани тук, подсказват за авторството на талантлив майстор. Дали той е бил българин, изучил иконографското изкуство в далечни земи или пък е чужденец, дошъл в Симеоновия двор да предадева опита си? Все едно - оставил ни е един истински шедьовър, оцелял през вековете,за да буди възхищение по цял свят у ценителите на вечните стойности.

Това е най-яркият паметник, представящ зрелия етап на преславската керамична иконопис. Повечето от неговите детайли са открити в руините на едно от манастирските ателиета, а няколко - в ямата за бракувана продукция - може би разрушението е заварило иконостаса в процес на изработване. Рамката на преградата е съставена от псевдоколонки, свързани в горния си край с арки,а пространствата в основата и между арките са запълнени от трапецовидни и триъгълни плочки. Всички елементи са богато украсени с геометрични мотиви, лилии, мотивът "пауново перо" и стилизирани палмети. Особен интерес представляват плочките с икони, запълващи пространството между колонките и под арките.Добре запазената икона с Христос,седнал на лировиден трон без съмнение е запълвала централната част на композицията.

Подовите плочки, украсени с растителни и геометрични мотиви и богата палитра от цветове, са  произвеждани в керамичното ателие на манастира в  м. Тузлалъка. Както показват находките от манастирската черква, те били инкрустирани в масивни варовикови плочи с предварително издълбани гнезда.

Квадратни и правоъгълни плочки с  богат изобразителен репертоар, оформяли  пана от “безкрайни мотиви” във вътрешната стенна декорация. Познати са и плочки с изобразени патици, разцъфнал кръст и др. Този тип декоративни елементи  обикновено са с размер 6х6см и имат квадратна форма.

Това е едно от луксозните блюда, направени от познатата вече бяла глина, с изрисувана фигура на митичното животно грифон /с лъвско тяло, но с орлова глава и криле/. Изобразителното поле е оградено от широка лента с безкраен мотив от пречупени линии /стрелки/, подсилващ слънчевата символика на грифона.

Този оригинален по своята форма съд  има за свои прототипи някои метални елипсовидни купи от VІІ-VІІІв., открити в Мадара, в Съкровището от Надь Сент Миклош и др. Тук обаче наблюдаваме изцяло доминиращи мотиви от християнската символика – патица, паун и широка ивица от паунови пера – отговарящи на вкуса и мирогледа на столичната аристокрация през Хв.

Паница с лъв – Х век. Граждански комплекс в м.Селище

Образец за майсторска изработка, този белоглинен съд е своеобразна илюстрация за приемствеността в сюжетния репертоар между прабългарското изкуство и преславския /по същество християнски/ художествен стил. Животното, представено в изпъкнал релеф, е с реалистични пропорции на тялото и неестествено обърната в анфас глава, с което се доближава силно до стила на Мадарския скален релеф.