През Средновековието международните договори, владетелските грамоти, държавната и частната кореспонденция, били скрепяни с висящи на връвчица печати. Те са правени от различен материал - злато /хрисовули/, сребро /аргировули/, олово /моливдовули/  и восък /керовули/.

Преславската колекция от средновизантийски печати  /971-1088г./, е най-голямата в света открита in situ при разкопките на административна сграда в дворцовия център. Откритите повече от 500 моливдовула, над 200 оловни  ядра и калъпи за отливането им показват, че на това място се е намирало ведомство /Стратегия/, обслужвало представителя на централната византийска власт след превземането на града през 972г.

Колекцията на музея се допълва от печатите на български и византийски владетели и сановници, открити във Вътрешния и Външния град на Преслав, в неговата по-близка и по-далечна околност. Те свидетелстват за активната кореспонденция между българския и  византийския владетелски двор не само в столичния период, но и във времето преди 893г., когато Преслав е заемал важно място във военно-административната структура на държавата.

Металните ядра за изготвяне на печати са отливани в керамични или каменни калъпи с издълбани кръгли гнезда. При отливането, с помощта на клечица в ядрото се оформял канал за промушване на шнура, който   обвързвал сгънатият  на руло или като свитък документ. Окончателното изготвяне на печата ставало посредством специални клещи /булотирион/, върху чиито рамене били закрепяни матрици с гравирани в негатив изображения и надписи. 

Синкелът е висш духовник - първи помошник на архиепископа.  Възможно е собственикът на този печат и архиепископ Георги , който става глава на българската църква в края на ІХ век да са едно и също лице. Известните два екземпляра на моливдовула /другият се намира в сбирката на НАМ - София/, са най-ранните паметници от този род, изписани с кирилско писмо.

Печатът е открит край с. Черенча, Шуменско. До този момент не са известни други екземпляри от същата група печати на  цар Симеон.  Околовръстният надпис - "Симеон   Василевс " показва,че моливдовулът трябва да бъде отнесен след коронацията на българския владетел  в Константинопол през 913г.

Протовестиарият е сановник в Двореца на византийския император. Той се грижел за личния гардероб на владетеля и го придружавал навсякъде, дори  по време на военни походи. Протовестиарият бил отговорен също и за личните дела на членовете от императорската фамилия. Според историческите извори, Теофан е главно действащо лице при уреждането на брака между българския цар Петър и византийската принцеса Мария - Ирина /внучка на император Роман І Лакапин/, факт който обяснава наличието на негови моливдовули в Преслав.

Фактът, че Константин VІІ е представен сам, насочва към датирането на моливдовула в 945г., когато династията на Лакапините е отстранена от престола.  Кореспонденцията от императора, получена в Преслав, вероятно е съобщавала именно за тези промени, настъпили в управлението на Византия.

Матрицата е предназначена за отпечатъци върху мек материал /восък ,  глина/ . Надписът, разположен от двете страни на изображението, е изписан на кирилица.Това е най-ранният сфрагистичен паметник, в който срещаме българския еквивалент на византийската титла василевс - цар или цесар.

Доместикът е висш офицер в армията на императора. Печатът принадлежи на бъдещия византийски император Алексий І Комнин /1089-1118г./. През 1079г. той бил удостоен с титлата  севаст, запазена за членовете на императоското семейство и негови приближени.

Някои от печатите в Преславската колекция позволяват да бъде проследена кариерата на техните собственици. Такъв е случаят с моливдовулите на Василий Глава. От известните пет екземпляра става известно, че в началото на своята кариера той е спатароипат /титла по-ниска от тази на патриция/, а няколко години по-късно достига ранга вестарх, който стои на второ място сред ранговете за евнуси. Задълженията на вестарха са свързани с личния гардероб на императора - тържествени одежди, корона, накити и пр.

Кариерата на Теодор Добромир също може да бъде проследена по запазените негови моливдовули.

По - любопитното за този византийски сановник обаче е славянският му произход, както личи от изписаното върху печата фамилно име. Така пред нас е още една жива илюстрация за поли-етническия характер на византийската администрация.